fallback

Светът погрешно интерпретира уроците на „японизацията“

Важното е да се намери правилната диагноза на основната причина за слабия растеж, смята бившият управител на ЯЦБ Масааки Ширакава

14:21 | 03.11.19 г. 7

През 2019 г. централните банки в големите развити икономики промениха курса на паричната си политика към по-голямо облекчаване.

През септември Европейската централна банка (ЕЦБ) и Федералният резерв на САЩ свиха лихвите, като европейският регулатор понижи лихвата по депозитите, прилагана за депозираните ликвидности на банките в ЕЦБ за един ден, с 10 базисни пункта до -0,50% и реши да възобнови покупките на облигации, докато Фед сви лихвения процент с 25 базисни пункта след подобно понижение през юли. 

Това, с което се сблъсква сега ЕЦБ, е много подобно на това, с което трябваше да се справя Японската централна банка (ЯЦБ) през последните две десетилетия - анемичен растеж, ниска инфлация и постоянно ниски лихви. В наши дни вече се говори за „японизация“ на Европа, пише в коментар за Nikkei Asia Review Масааки Ширакава, бивш гуверньор на ЯЦБ.

Ширакава е озадачен от разпространението на японизацията.

Западните икономисти и политици не са научили уроците за избягването на подобен развой от собствения опит на Япония?

Ширакава не смята, че ЕЦБ действа твърде плахо при използването на опита от уроците, научени покрай ЯЦБ - че е необходимо агресивно парично облекчаване, а по-скоро, че въпросните уроци са били грешно интерпретирани.

Западните експерти взимат под внимание "изгубените десетилетия на японската икономика", когато икономическият балон се спуква в началото на 90-те години на миналия век поради липсата на смелост по отношение на паричната политика.

Професорът по икономика Алън Блиндър посочва през 2005 г., че Алън Грийнспан, председател на Централната банка на САЩ от 1987 до 2006 г., „е бил решен да не позволи на Фед да влиза след ЯЦБ в капана на нулевия лихвен процент“, при който Фед вече няма да има достатъчно място за действие в целта си да стимулира икономиката.

Ширакава е скептично настроен към тълкуването, че „инжекциите“ на централните банки по отношение на ликвидността, имат благоприятен ефект.

Според него самите уроци на ЯЦБ са били погрешно интерпретирани. Препоръчителните политики за агресивно парично облекчаване не са търсеният отговор след края на финансовата криза.

Агресивната парична политика води до постоянно ниски лихви поради самия механизъм на облекчаване на паричната политика, твърди Ширакава. Ефективността ѝ произтича от насърчаването на бъдещото търсене на частни икономически агенти към настоящето. Ако икономиката е изправена пред временен недостиг на търсене, тази политика работи.

Но ако слабата икономика не е причинена просто от липсата на търсене - ако има по-големи структурни проблеми, които я потискат - самият акт на облекчаване на паричната помощ ще накара "естествения лихвен процент" да падне по-бързо и в крайна сметка ще си остане така.

Важното е да се намери правилната диагноза на основната причина за слабия растеж. Проблемът, с който се сблъсква Япония през десетилетията, е временен шок от търсенето

Отговорът е твърдо „не“.

Предизвикателството е във въпроса как да увеличите потенциалния темп на растеж, когато имате бързо застаряващо население и бързо развиващи се технологии и глобализация.

Трябва по някакъв начин да увеличите работната сила и нейната производителност.

Тези проблеми не биха могли да бъдат решени чрез просто изместване на времето на разходите. Това трябваше да бъде урокът, който научихме от опита на японската парична политика.

По-лошото е, че продължителното облекчаване на паричната политика намалява растежа на производителността, като поддържа неефективния бизнес. По същество японизацията е логичната последица от неправилното прилагане на популярната макроикономика.

Интересното е, че икономистите и някои политици призовават за по-активно използване на фискалната политика - тоест чрез държавни разходи, а не по-нататъшно облекчаване на паричната политика. Това е своеобразна ирония, тъй като нейната ефективност произтича и от предварителното подсигуряване на бъдещото търсене.

Разликата с паричното облекчаване е, че фискалното предварително зареждане е по-директно и произтичащото от това увеличение на дълга е главно публично, а не в частния сектор.

Независимо от това коя макроикономическа политика е разгърната, пренатоварването на бъдещото търсене в крайна сметка е ограничено от потенциала за растеж.

Ширакава задава още един въпрос: Дали японските резултати наистина са били толкова лоши?

Всъщност японската икономика работи сравнително добре в сравнение с други развити икономики, ако се коригира въздействието на демографските промени.

По отношение на социалната стабилност на Япония, която е съществена основа за устойчив растеж, ситуацията изглежда по-малко тревожна, отчасти защото тук не се наблюдава изключително неравенство в доходите и богатството.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 22:23 | 08.09.22 г.
fallback